В Люлин има кръстовище, където червеният светофар е просто мнение, а

В Люлин има кръстовище, където аленият светофар е просто мнение, а разпоредбите за придвижване са като новогодишни обещания: звучат добре, само че никой не ги съблюдава.

На кръстовището, снимано във видео, публикувано в обществените мрежи, явно живеем в паралелна действителност. Там един сребрист автомобил минава на алено по този начин, като че ли е част от VIP върволица. Не единствено че не му пука за светлината, а даже стопира в средата на кръстовището, изчаква с увереността на военачалник и по-късно... завива наляво, както му е комфортно. Ефектно. Брутално. Абсолютно типично.

Нарушенията не са случай. Те са норма. На същото кръстовище, настояват поданици, могат да се лишават най-малко 100 книжки дневно. Е, стига да има кой да ги отнеме. Но няма – не тъй като липсват институции, а тъй като те към този момент са се предали. А и в Люлин очевидно се ползват други правила – основани на самонадеяност, безотговорност и положителната остаряла формула „ Няма кой да ме спре “.

Кой е отговорен?

Виновен е водачът, несъмнено. Виновна е и културата, която му разрешава да има вяра, че е над закона. Виновна е и страната, която към момента мисли, че светофарът е самодостатъчен без надзор. Виновни сме всички, когато просто снимаме и псуваме във Фейсбук, само че не настояваме за камери, наказания, ред.

И в случай че този сребрист водач не е спрян през днешния ден, на следващия ден може да е по-нахален. Или по-бърз. Или просто да отнеме живот. Както се случва постоянно...